Want to read
Buy on Kobo
Rate this book
Edit my activity
Brazil: Land of the Future
Stefan Zweig
3.81
488 ratings57 reviews
Zweig found a romantic and pathos filled dream landscape in Brazil. This book collects his impression of Brazil from 1936 and describes a country in stark contrast to the war filled and fascistic ruled Europe. In elegant prose, Zweig paints a now utopian looking picture of a mystical world on the other side of the ocean. For Zweig, Brazil was not constricted by past traditions and had all the potential of the future in its hands.
GenresNonfictionHistoryBrazilGerman LiteratureTravelEssaysPortuguese Literature
288 pages, Paperback
First published January 1, 1941
Original title
Brasilien: Ein Land der Zukunft
This edition
Format
288 pages, Paperback
Published
March 15, 2007 by Zweig Pr
ISBN
9781406755893 (ISBN10: 1406755893)
ASIN
1406755893
Language
English
PaperbackInsel Verlag1997
PaperbackL&PM2006
PaperbackLe Livre de Poche2002
PaperbackВакон2021
PaperbackCapitán Swing2012
PaperbackCan Yayınları2020
Kindle EditionTredition Classics2017
HardcoverInsel Verlag2013
PaperbackElliot2013
PaperbackAriadne Press2000
PaperbackAyrıntı Yayınları2018
PaperbackCreatespace2015
Kindle EditionMontecristo Editora2022
PaperbackFisicalBook2022
Kindle EditionAriadne Press2015
Kindle EditionL&PM Pocket2006
Show all 127 editions
More information
Book statistics
Fewer details
73 people are currently reading
847 people want to read
About the author
Stefan Zweig2,067 books10.1k followers
Follow
Stefan Zweig was one of the world's most famous writers during the 1920s and 1930s, especially in the U.S., South America, and Europe. He produced novels, plays, biographies, and journalist pieces. Among his most famous works are Beware of Pity, Letter from an Unknown Woman, and Mary, Queen of Scotland and the Isles. He and his second wife committed suicide in 1942.
Zweig studied in Austria, France, and Germany before settling in Salzburg in 1913. In 1934, driven into exile by the Nazis, he emigrated to England and then, in 1940, to Brazil by way of New York. Finding only growing loneliness and disillusionment in their new surroundings, he and his second wife committed suicide.
Zweig's interest in psychology and the teachings of Sigmund Freud led to his most characteristic work, the subtle portrayal of character. Zweig's essays include studies of Honoré de Balzac, Charles Dickens, and Fyodor Dostoevsky (Drei Meister, 1920; Three Masters) and of Friedrich Hölderlin, Heinrich von Kleist, and Friedrich Nietzsche (Der Kampf mit dem Dämon, 1925; Master Builders). He achieved popularity with Sternstunden der Menschheit (1928; The Tide of Fortune), five historical portraits in miniature. He wrote full-scale, intuitive rather than objective, biographies of the French statesman Joseph Fouché (1929), Mary Stuart (1935), and others. His stories include those in Verwirrung der Gefühle (1925; Conflicts). He also wrote a psychological novel, Ungeduld des Herzens (1938; Beware of Pity), and translated works of Charles Baudelaire, Paul Verlaine, and Emile Verhaeren.
Most recently, his works provided the inspiration for 2014 film The Grand Budapest Hotel.
Community Reviews
3.81
488 ratings57 reviews
5 stars
125 (25%)
4 stars
198 (40%)
3 stars
122 (25%)
2 stars
34 (6%)
1 star
9 (1%)
Search review text
Filters
Displaying 1 - 10 of 57 reviews
Margarita Garova
483 reviews258 followers
Follow
April 13, 2022
“Морето е свободно за къпане, красотата е безплатна за всеки поглед, стоките от първа необходимост са евтини, а хората – дружелюбни; неизчерпаеми са малките всекидневни изненади, които ви карат да се чувствате щастлив, без сам да знаете защо. Тук из въздуха се носи нещо, което ви размеква и разнежва, кара ви да не се бунтувате, да сте по-спокоен.”
Цвайг пише любовното си обяснение към Бразилия през 1941 г. Само година по-късно той и съпругата му Лоте са намерени мъртви в Петрополис. Жизнерадостният тон на книгата едва ли е подсказвал предстоящата трагична развръзка – по всичко е личало, че писателят най-сетне е намерил своето слънчево убежище, своя тих пристан от бушуващата война в Европа. Затова и “Бразилия. Страна на бъдещето” се чете колкото с удоволствие, толкова и с горчивина от запознатите с тези факти.
“Бразилия” е нагледен пример, че Цвайг е умеел да пише завладяващо не само за хора (“Магелан”, “Фройд”, “Мария Стюарт”), но и за места. Всъщност, няма голяма разлика между двете, защото неговата Бразилия е одухотворена, жива и вълнуваща – страната отпреди клишетата за карнавалната екзотика и масовия туризъм. Отправните точки са разностранни – история, политика, икономика, култура, ландшафт и дори социална антропология са градивните елементи на книгата, споени от типичния облагородяващ живец на Цвайг.
Историята й се оказва по-интересна от очакваното - от времето на португалските завоевания и голямата мисия на йезуитите, по-слабите холандски и френски влияния, външно наложената й, но спасителна за нея роля на второстепенна колония, късното премахване на робството и политическата й независимост от португалската корона през 1822 г. – всичко това протича без особени политически сътресения и при забележителна липса на кланета и граждански войни. Икономиката й сякаш е предпоставена даденост – суровинно-ориентирана към кафето, какаото и тютюна. Най-ценното за една страна обаче – човешкият капитал, е забележително мирна амалгама от местни, колонисти и по-късни преселници, които си съжителстват удивително добре в Новия свят – много рядък случай в колониалната и най-вече постколониалната реалност на света.
По богатството на описанията, дълбочината в проучването и поднасянето на историческите факти, и разбира се - литературни достойнства, книгата е на светлинни години от съвременните опити за описание на пребивавания в чужди страни от типа “Една година в...”. Дори времевата дистанция в книгата на Цвайг не може да се разглежда като недостатък спрямо днешния експатския конвейер, защото след прочитането й читателят или непременно ще поиска да посети Бразилия и да направи лична съпоставка, или поне ще остане с приятното и стоплящо чувство, че там някъде, преди 80 години, най-лошите години за Европа, е имало една страна на миролюбиви, деликатни и приветливи хора, с райска природа и семпъл начин на живот, където отрови като расови предразсъдъци и класова омраза не са били житейска реалност и практика.
“The sea is free for swimming, beauty is free for every glance, basic necessities are cheap, and people are friendly; the little everyday surprises that make you feel happy without you knowing why are inexhaustible. There is something in the air here that softens and soothes you, makes you not rebel, makes you calmer.” Zweig wrote his declaration of love to Brazil in 1941. Only a year later, he and his wife Lotte were found dead in Petrópolis. The cheerful tone of the book hardly hinted at the impending tragic denouement – everything showed that the writer had finally found his sunny refuge, his quiet haven from the raging war in Europe. That is why “Brazil. Country of the Future” is read with both pleasure and bitterness by those familiar with these facts. “Brazil” is a clear example of how Zweig was able to write captivatingly not only about people (“Magellan”, “Freud”, “Mary Stuart”), but also about places. In fact, there is not much difference between the two, because his Brazil is spiritual, alive and exciting – the country before the clichés of carnival exoticism and mass tourism. The starting points are diverse – history, politics, economics, culture, landscape and even social anthropology are the building blocks of the book, united by Zweig’s typical ennobling spirit. Its history turns out to be more interesting than expected – from the time of the Portuguese conquests and the great mission of the Jesuits, the weaker Dutch and French influences, its externally imposed but saving role as a secondary colony, the late abolition of slavery and its political independence from the Portuguese crown in 1822 – all of this takes place without any particular political upheavals and with a remarkable lack of massacres and civil wars. Its economy seems to be a given – raw material-oriented towards coffee, cocoa and tobacco. The most valuable thing for a country, however – human capital, is a remarkably peaceful amalgam of locals, colonists and later settlers who coexist amazingly well in the New World – a very rare case in the colonial and especially post-colonial reality of the world. In terms of the richness of the descriptions, the depth of the research and presentation of historical facts, and of course – literary merits, the book is light years away from modern attempts to describe stays in foreign countries of the type “A Year in...”. Even the time distance in Zweig's book cannot be seen as a disadvantage compared to today's expat conveyor belt, because after reading it, the reader will either definitely want to visit Brazil and make a personal comparison, or at least will be left with the pleasant and warming feeling that somewhere there, 80 years ago, the worst years for Europe, there was a country of peace-loving, delicate and welcoming people, with heavenly nature and a simple way of life, where poisons such as racial prejudice and class hatred were not a reality and practice
26 likes
Like
Comment
Georgi
262 reviews97 followers
Follow
September 20, 2021
Страхотна книга, от която научих изумителни факти за Бразилия, за която - както се оказа - си нямах и бегла представа. Страшно увлекателен Стефан Цвайг, няма изненади.
14 likes
1 comment
Like
Comment
Dara Dem
61 reviews14 followers
Follow
December 2, 2022
Ще завърша с последните думи на автора:
"Който истински е успял да се потопи в Бразилия, той е видял красота, достатъчна за половин живот."
Ст. Цвайг
Прекрасна книга! Вече имам нова мечта!
8 likes
Like
Comment
Dario Andrade
700 reviews24 followers
Follow
April 21, 2019
O livro é uma introdução a respeito do Brasil para um público europeu. Combina um tanto de ensaio, com outro tanto de informações sobre geografia, história, economia do país. A isso se soma outro tanto de relato de viagem, em que ele relata suas viagens pelo Rio de Janeiro, São Paulo, cidades mineiras, Salvador e Recife. Em vários trechos reafirma seu interesse em conhecer outras partes do país, como a Amazônia.
O título se tornou uma espécie de slogan informal do Brasil, em geral se trocando o artigo indefinido pelo definido, que tornaria algo bem mais incisivo. Parece, porém, que é essa edição adota faz o correto.
É óbvio que o livro é escrito sob as circunstâncias dos anos 30, com a ascensão do fascismo e nazismo, que tornaram a vida europeia absolutamente insuportável para milhões de pessoas, além, é claro, do stalinismo que também ocupara seu espaço no inferno político do continente.
Diante de tanta desesperança, o Brasil daquele tempo, mesmo se uma ditadura, soava como algo mais luminoso do que o que passava no continente de Zweig. Talvez, até por isso, ele tenda a acentuar os aspectos positivos que ele encontra no país. Para ele, a grande questão era – e não deixa de ser uma com enorme valor – como conseguir a convivência pacífica entre pessoas, de raças, classes, cores, religiões e convicções? Para ele, o nosso país havia conseguido apresentar uma solução melhor que a de outros lugares, com o que, outros chamariam de democracia racial.
É verdade que ele está descrevendo o Brasil da virada da década de 1930 para a de 1940. Mas, em certos aspectos o país parece tão estrangeiro a nós mesmos. Isso talvez seja o que talvez mais impressione na leitura do livro. É uma terra estrangeira, mas é para um estrangeiro como Zweig um lugar onde há esperança. Em que momento isso se perdeu? Em que momento, enfim, o Brasil se perdeu? Ou tudo aquilo seria apenas a miragem de um estrangeiro que nunca mais voltaria a ver sua terra e que, em meio ao desespero, sonhava com um mundo que nunca existiu?
이 책은 유럽 독자를 위한 브라질 소개서입니다. 에세이와 브라질의 지리, 역사, 경제에 대한 정보를 함께 담고 있습니다. 여기에 리우데자네이루, 상파울루, 미나스제라이스, 살바도르, 헤시피 등 브라질의 여러 도시를 여행하며 겪은 이야기를 담은 여행기가 곁들여져 있습니다. 여러 구절에서 그는 아마존과 같은 브라질의 다른 지역 탐험에 대한 관심을 재확인합니다. 이 책은 브라질을 대표하는 일종의 비공식 슬로건이 되었는데, 보통 부정관사를 정관사로 바꿔 훨씬 더 날카로운 메시지를 전달하기 때문입니다. 하지만 이번 개정판은 그 접근 방식을 제대로 채택한 것으로 보입니다. 이 책은 파시즘과 나치즘이 부상하던 1930년대의 상황, 즉 유럽의 수백만 명의 삶을 견딜 수 없게 만들었던 상황, 그리고 물론 유럽 대륙의 정치적 지옥을 장악했던 스탈린주의의 상황 속에서 쓰였다는 것이 분명합니다. 그토록 절망적인 상황에 직면한 당시 브라질은, 비록 독재 국가였더라도, 츠바이크가 살았던 대륙의 상황보다 더 밝은 곳으로 보였습니다. 아마도 바로 이러한 이유에서 그는 브라질에서 발견한 긍정적인 측면들을 강조하는 경향이 있었을 것입니다. 그에게 가장 중요한 질문은, 그리고 매우 중요한 질문 중 하나는 모든 인종, 계층, 피부색, 종교, 신념을 가진 사람들이 어떻게 평화로운 공존을 이룰 수 있느냐는 것이었습니다. 그에게 우리나라는 다른 나라들보다 더 나은 해결책, 즉 다른 이들이 인종적 민주주의라고 부를 만한 해결책을 제시해 왔습니다. 그가 1930년대 초부터 1940년대까지의 브라질을 묘사하고 있는 것은 사실입니다. 하지만 어떤 면에서는 브라질이 우리에게 너무나 낯설게 느껴집니다. 아마도 이것이 이 책을 읽으면서 가장 큰 충격을 받는 부분일 것입니다. 낯선 땅이지만, 츠바이크와 같은 외국인에게는 희망이 있는 곳입니다. 언제쯤 그 희망이 사라졌을까요? 결국 브라질은 언제쯤 길을 잃었을까요? 아니면 이 모든 것은 다시는 고국을 볼 수 없고, 절망에 빠져 존재하지도 않는 세상을 꿈꾸던 외국인의 환상일 뿐이었을까?
Show more
7 likes
Like
Comment
Luciana Nery
137 reviews19 followers
Follow
March 10, 2017
His descriptions of Brazil in the 1940s are so exuberant and vivacious, you'd think he was visiting a place where food was plentiful to all, where races mixed seamlessly (if we ignore the rape of white men to black women), where people were healthy and well-educated (er, no).
Still, Zweig's hyperboles aside, he does capture what in Brazilians is quite particular in their movements, bodies, attitudes. He compares Brazil's best assets to those of Europe and defends that Brazil has all the potential to be a global leader. Naîve, romantic, and a deep analysis of what he sees (not how it comes to happen).
Brazil is going through it worst economia crisis in the century. To put ot in perspectice, Brasil lost in 2016 twice than what the US did in famous 2008 crash. Except that we were never rich to begin with. So we wait. We wait. Brazil is the land of the future indeed - but what future?
Show more
7 likes
2 comments
Like
Comment
Steve
381 reviews1 follower
Follow
ReadMay 11, 2025
This is such a complementary casting of a land and its people that I easily imagined this book was commissioned by Brazil’s version of the Chamber of Commerce to encourage investment and tourism. Between these covers, Brazil is a peaceful land where the inhabitants live in amity regardless of race and where even coups d’etat occur without bloodshed. This is a country of smiles, goodwill, and limitless horizons.
Of course there are regrettable moments in its history, several hundred years of slavery being the most notable. Others include the expulsion of the Jesuits – supposed educators and protectors of indigenous people – in 1759, following slightly more than two hundred years in country; the unforgiving extraction of agricultural and mineral commodities; and the repression of industry and the arts under edict from the Portuguese Crown, which fortunately changed for the better following the 1807 arrival of the royal family and court, all in flight from Napoleon’s approaching army.
But Brazil is now looking to its future; the past is past. Such was the case in 1941, anyway. Given that the author and his wife took their lives at their Petrópolis home in February 1942 shortly after publication of this book, I’m left to consider – combined also with memories from my own limited visits to Rio de Janeiro and São Paolo in the mid-1990s for work – that perhaps Brazil is something other than the magical place here depicted. I thought also of Emerson’s critical remarks about travelling, that we carry our souls with us wherever we may be.
6 likes
Like
Comment
Monica
116 reviews12 followers
Follow
September 10, 2017
Esta reedição de "Brasil, um país do futuro" não poderia ter chegado às minhas mãos em melhor hora. Neste momento em que escândalos políticos se sucedem a cada momento, minando não só a economia do país, como também nossos valores éticos e o próprio orgulho de ser brasileiro, o olhar entusiasmado e otimista de Stefan Zweig atuou como um bálsamo poderoso para mim. Depois de uma brilhante introdução sobre a história política e econômica do Brasil desde o seu descobrimento até 1940
- que a meu ver deveria ser leitura obrigatória nas escolas de segundo grau - Zweig nos conduz em uma viagem fascinante a diversas regiões do país, quase cego de encantamento. Para o respeitado autor austríaco de grande cultura e extraordinária produção literária, o velho mundo europeu já não tinha mais futuro possível, tão envolvido estava naquela guerra absurdamente autodestrutiva.As respostas para um mundo melhor e mais justo Zweig as encontrou aqui no Brasil, um país destinado a ser um grande exemplo para toda a humanidade. O texto em prosa, muitas vezes, é pura poesia. No final do livro, uma pergunta ficou me rondando: por que foi que nos perdemos nesse caminho que nos conduziria a um futuro tão promissor e feliz?
"미래의 나라 브라질"의 이번 재발행은 더할 나위 없이 좋은 시기에 제 손에 들어왔습니다. 정치 스캔들이 끊임없이 발생하여 국가 경제뿐 아니라 윤리적 가치와 브라질이라는 자부심마저도 무너뜨리는 이 시대에, 슈테판 츠바이크의 열정적이고 낙관적인 전망은 제게 강력한 위안이 되었습니다. 브라질이 발견된 이후부터 1940년까지의 정치 및 경제사에 대한 훌륭한 소개(제 생각에는 고등학교 필독서에 포함되어야 할 책입니다)에 이어, 츠바이크는 우리를 브라질의 여러 지역으로 안내하며 마치 마법에 걸린 듯 매혹적인 여정을 선사합니다. 위대한 문화와 뛰어난 문학적 성과를 자랑하는 이 존경받는 오스트리아 작가에게, 옛 유럽 세계는 그 터무니없이 자멸적인 전쟁에 휩싸여 더 이상 미래가 없었습니다. 츠바이크는 모든 인류에게 위대한 본보기가 될 운명의 브라질에서 더 나은, 더 정의로운 세상에 대한 해답을 찾았습니다. 그의 산문은 종종 순수한 시처럼 느껴집니다. 책을 다 읽고 나니 한 가지 의문이 계속 머릿속을 맴돌았습니다. 왜 우리는 이렇게 유망하고 행복한 미래로 인도할 길에서 길을 잃었을까요?
4 likes
Like
Comment
Maria
279 reviews47 followers
Follow
June 14, 2022
Не ми хареса особено. През цялото време бех с чувството на някаква насилена възторженост, все едно Цвайг трябва да се отплати с постоянни хвалебствия на страната, която му е дала убежище. Като че ли се опитва да намери положителното във всяка ситуация и всяка бразилска особеност. Но май и сам не си е повярвал, не се е заразил от лекотата и щастието в бРазилия, на които така се възхищава - като знаем как е завършило всичко. Разбирам го, но не ми се чете такава книга.
Show more
4 likes
Like
Comment
Legens
418 reviews12 followers
Follow
April 26, 2018
Pro:
- Pleasantly written.
- Parts on history and economy informative.
Contra:
- Obviously written as a favor to Getúlio Vargas for the author's upcoming immigration to Brazil.
- Author had only been in Brazil for a few months before writing the book and is not entirely well informed.
Verdict: Interesting as a historical document, be wary to take your views on Brazil from this.
4 likes
Like
Comment
Agnes
170 reviews3 followers
Follow
January 12, 2018
Very naïve at some points, especially talking about Brazil's history, but also very innocent in a good way when talking about brazilian culture. Zweig casts a light on 1940's Brazil in development, traveling to Rio de Janeiro, São Paulo, Minas Gerais, Bahia and the northeast of Brazil, he sees beauty and purity in this great land. With extraordinary narrative rhythm he takes you by hand to a journey: a real effort on trying to understand this "exotic" country. At least exotic to a jewish german man fleeing the war. Sometimes he sounds so optimistic about Brazil's future that we are left wondering: what did we do? what happened to that bright future of ours? But with everything that is going on here, it's nice to have someone say good things about my country and my people.
----
On the New Yorker this week (http://www.newyorker.com/books/page-t...
"In a desperate effort to renew his will to live, he travelled to Brazil in August of 1941, where, on previous visits, the country’s people had treated him as a superstar, and where the visible intermixing of the races had struck Zweig as the only way forward for humanity. In letters from the time he sounds chronically wistful, as if he has travelled back to before the world of yesterday. And yet, for all his fondness for the Brazilian people and appreciation of the country’s natural beauty, his loneliness grew more and more acute. Many of his closest friends were dead. The others were thousands of miles away. His dream of a borderless, tolerant Europe (always his true, spiritual homeland) had been destroyed."
No comments:
Post a Comment